Днес става една седмица от моята среща с нея. Не знам дали ще мога да опиша това, което почувствах, но ще се опитам...
Събота
Всичко започна в парка. Гледам да не си губя времето, независимо къде съм и отидох да поспортувам малко. Няма нищо по-неприятно от хроничния мързел, тогава все едно не си жив, а просто съществуваш. Отиди в парка, разходи се, погледай, помисли си, може нещата да се променят. Както се промениха за мен.
Имаше много тийнейджъри – едни се люлееха на люлките, други пушеха, горди, че приятелите им могат да ги видят с цигара в уста. Няма значение, минах покрай тях и продължих разходката си. Изведнъж видях, че при рекичката има някакви фигури, разнесе се леко истеричен смях – поредните тийнейджъри, които се забавляваха в събота вечер. И тогава тя извика „Хей” и дойде при мен...
Ангелско лице, непознало грижи досега, сини очи, замечтан поглед, леко кукленска красота, замъглено от алкохола съзнание, ефирното същество дойде при мен с бутилка в ръка и ме заговори:
- Здравей, как си?
- Добре, благодаря.
- Накъде си тръгнал?
- Да се разходя, нищо специално.
- Не искаш ли да се присъединиш към нас, празнуваме рожден ден?
- Защо не, макар че не бива да се заговаряш с непознати така, може да съм всякакъв.
- Няма проблеми.
Хвана ме за ръка, с другата държеше неизменната бутилка и ме заведе при другите две момичета.
- Здравейте, казвам се ...
- Здрасти – аз се казвам Беки (моята мадама – най-красивата и най-пияната от трите J. Имената на другите не ги помня, по принцип помня физиономии, не имена.)
- Какво пиете ?– погледнах към обемистата бутилка, която държеше Беки.
- Смирноф ( 4.5% алкохол, стори ми се като безалкохолно), каза тя и добави – така е по-евтино.
- Добре, но ти не трябва да пиеш повече, иначе няма да можеш да се прибереш – казах аз(с неизменното ми съветване с и без да има нужда)
- Аа, няма, пиенето е хубаво, празнуваме рожден ден – изпи бутилката и я хвърли в рекичката.
- Какво правиш? – еколога закрещя в мен, станах, отидох и събрах няколкото бутилки, които бяха изхвърлили преди това и ги занесох до коша.През това време тя продължи да пие. Аз се върнах, взех и бутилката и си казах – трябва да не допускаш да пие повече и започнах да надигам все по-често бутилката. Безалкохолното, след като изпиеш ѕ от бутилката хваща леко J
- На колко си години?
- На 25 – им казах аз.
- Бре, не изглеждаш на толкова.А аз на колко съм?- попита Беки.
- 16(налучках)
- Добър си.
- Как така нямаш приятелка? – въпросите валяха.
- Може би не съм срещнал подходящата жена.
- Хм, симпатичен мъж си, странно е, че си без приятелка.
- Какво да направя?(не им обясних, че да станеш един ден и да си кажеш – „Трябва да имам приятелка” е все едно да кажеш – „Трябва да напазарувам”. Стига бе хора, това са чувства, това е привличане, не се случва така. Не можеш просто да хванеш някой от улицата, да го държиш за ръка и да си представяш, че си влюбен. Не и аз.)
- Да отидем на пейката – Беки ме хвана под ръка и тръгнахме.
- Четеш ли книги? – я попитах аз.
- Не, защото имам трудности във възприятието на прочетеното, уча по-бавно от другите хора и затова се чувствам комплексирана. За сметка на това съм добра по науките - физика, химия, биология.
- Кой е първият елемент от Менделеевата таблица?
- Не знам. Но не е задължително да го помня. Искам да стана модел, но съм твърде дебела за това.(Нормално момиче си беше, нито слаба, нито дебела)
- Защо не тичаш в парка, за да отслабнеш?
- Имам астма(неволно се усмихнах, тъжно). Хайде да се връщаме при другите.
Върнахме се при рекичката. Очевидно двете момичета не са стояли със скръстени ръце и бяха замислили нещо, защото се поглеждаха съучастничестки.
- Беки те харесва, защо не я целунеш?
Погледнах я – в замъгления и поглед, в сините очи се четеше желанието да го направи. Друг е въпроса, че се запитах – морално ли е да се възползвам от целувката на едно момиче, което сигурно не знае какво прави?
- Хайде,стига, не се страхувай – окуражаваха ме момичетата.
Не се страхувах, колебаех се. Колебанието ми трая минута. Не можеше да се целува, опитваше целувка с език, стараейки се да ми бръкне в гърлото. За сметка на това устните и бяха толкова нежни, все едно целувате розово листенце с капчици роса по него. Истеричен смях се разнесе – другите две очевидно бяха много доволни, че стават свидетели на такова нещо.
- Няма ли да и вземеш телефона?- попита ме едната.
- Нямам телефон в момента.
- Страх те е да не ти го вземат?
- Не, избягвам да нося всякакви излишни работи, когато спортувам.
Едната се сети, че може да има химикал в чантата, вместо това извади молив за очи и ми написа телефона на Беки на ръката.
- Ето, да не заправиш да и пишеш смс.
- Няма да забравя.
Обърнах се към Беки и и казах сериозно, защото имах някакви подозрения:
- Добре, ще ти се обадя утре, но ако кажеш „не помня нищо” няма да те търся повече.
- Няма да кажа така.Сега трябва да ходим( не разбрах къде)
- Добре, оставям ви тогава, благодаря за компанията и за пиенето.
- Няма проблеми.
Тръгнах към изхода на парка, а сърцето ми играеше. Спрях се при първия розов храст, който видях и с риск да отнеса псувните на собствениците скъсах една роза за моята Лолита. За щастие, те тъкмо си тръгваха, така че ги срещнах по алеята. Отидох и и поднесох подаръка, тя се зарадва.
След като се прибрах вкъщи и писах смс за лека нощ. Че като започна тя – поне 10 смс-а сме си разменили, от типа – „какво ти ще ми направиш и какво аз ще ти направя”. Няма да влизам в подробности.
Неделя
Вече беше станало 16 часа, ни вест, ни кост от нея. Реших аз да и пиша – „отивам да спортувам в парка, искаш ли да дойдеш, да си поговорим, да се разходим”
„Кой си ти?”
„Снощи бяхме заедно, празнувахме рожден ден, казвам се ..., целувахме се дори.”
„Наистина не знам кой си.”
„Виж си хисторито на телефона, питай приятелките си. Ела да се видим в парка.”
„Не мога сега”
„Знаех си, че ще стане така(е, имах подозрения поне). Ела да се видим, за да знам, че си сериозно момиче.”
„На колко си години?
„Нали снощи каза, че възраста е само цифри? На 25”
„Ха ха ха, аз съм на 13”
„Наистина не знаех, снощи каза, че си на 16. Няма значение, ще се радвам да си поговорим.”
„Не ме интересува”
„Добре, ще те чакам в парка, ако искаш ела, ако не – играй си с куклите, избора е твой.Няма да си взимам телефона, докато съм там”
Последва 10 минутна пауза, при което получих отговора:
„Бейби, всичко, което искам е някой, с когото да си пиша мръсни смс-и когато реша.”
Леле – на такава мръсница ли попаднах. Потреперах леко – защо ми се падат такива?Реших да не и пиша повече, а просто да изтрия телефона и всички смс-и, които ми беше писала досега. След един показателен за мен случай бях си казал да не се занимавам повече с курви и/или момичета, който си имат приятели. Тъкмо излизах и телефона изпища за последен път – „Ха ха ха, не ме интересуваш, в момента чукам 26 годишен, ще се видим наоколо.” Само вдигнах рамене и се усмихнах тъжно – от снощното приятно ангелче, способно да те омае само с поглед, да ти се прииска да лежиш на тревата, главата ти да е отпусната на краката и и да я гледаш, като над нея е само безоблачното небе не беше останало нищо – вместо това, Горгона Медуза, способна да те вкамени само с поглед ( тя ме вкамени с думи) ми пишеше смс-и. Каква нравствена деградация...
Повече не получих смс от нея. А и не исках да имам нищо общо с такъв човек, загубен безвъзвратно още от ранните си детски години. Колко жалко...
Няма значение, дали тя е някоя малка курва, просто някакво дете, ангел и демон едновременно. Независимо от резултата, срещата ще остане завинаги в сърцето ми, защото аз срещнах Лолита. Другото не ме интересува...
26.07.2008,
Лондон
Иначе ми се струва, че значение има и отвъд това, че си срещнал Лолита и това значение има отношение единствено към теб. Не, че искам да звуча нравствено-поучително, но тази случка може да ти даде немалко информация. :)
