Да. Точно това ми се случи и на мен днес, иначе нямаше да съм тук и да ви пиша този пост. А бях се подготвил най-старателно - черно вино, опияняващо катo млада красавица, седнала в скута ти и гледаща те в очите. Само чака усмивката и целувката от теб. Стъклени чаши, защото за това вино просто би била обида да се налее в пластмасови. Живота е прекалено кратък, че да ползваме само пластмасови чаши, а да си пазим стъклените за няколко метра под земята. Но не бях предвидил, че компанията ми ще се окаже разсеян тип, който ти изтърсва, че забравил да ти каже, че негов познат идвал от Сливен и трябвало да се видят. Добре - склоних го да изпием максимум за възможностите му чаши, обадиха му се поне 4 пъти и това е - тръгна си. А аз останах с около литър и половина висококачествено червено вино, способно да възкреси и мъртвите. Не съм го правил аз, за да го хваля от честолюбие, просто което си е така, си е така. Добре, видях само множество познати на центъра, хора, с които разменям по някоя и друга дума просто така, за добрите стари времена. Но определено не хора, с които бих седнал да пия и да си говоря задушевности. Добре, прибрах се в къщи, видях скайп, дано да има някой на моя акъл, писах на един, но отговор не получих. Ех, а в общежитията беше друга работа - винаги ще намериш поне един, който е на твоя акъл. А сега...Мъка, мъка. Добре, поканих някакви непознати мадами на запиване, те егати мадамите - уж всички търсели това онова, романтика, ала бала. Добре, майната му на романтиката. Все пак аз не искам мадама за секс, а просто някоя, с която да си пия пиенето и да става разговор? Толкова ли много искам? Всички в днешно време не престават да говорят за социализация, Скайп, Фейсбук, ама всичко е прах в очите, защото тези хора май не искат да познават хора, различни от приятелския им кръг. Естествено, всяко правило си има своите отклонения, но аз говоря за масата. Все пак масата не ми трябва, не искам да пие с мен :) Исках само някой човек, който ще съумее да е поне леко откровен с теб, или да се прави, че е откровен. Но по-добре да не се прави, защото тогава разваля искреноста. Мерси от такива хора, които се правят. Брее, толкова ли е трудно да намериш хора за такова нещо в днешно време? Или поне в този момент. Карай. Не ми остава нищо друго, освен да си налея и да ви поздравя с култовата стара градска песен "Село Бреница" :) Там поне ги нямат тези проблеми. И ако някой е прочел поста ми до края и иска да си говорим - да заповяда и да ми пише. Айде стига пасивност и затваряне в черупката си. Мерси, индивидуалност съм, ама ако всеки е само индивидуалност, ще му се загуби смисъла да сме всички заедно в този живот. "Червено вино снощи пих и капка не остана..." И се заричам, че някой ден ще направя кавър на тези песни и ще ги кача в Ютюб, та поне хората, които в един момент от живота си нямат с кой да пият, песните да им правят компания. Наздраве!

Аз поне прочетох и странно е да се вайкаш толкова,че този приятел те зарязал.Да беше те зарязала Жена щях да те разбера но това не.

Въпроса е принципен - когато си се настроил за нещо и то не става, става глупаво най-малкото. Пък и жена, приятел - все си зарязан, не мислиш ли? Поздрави