Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2009 22:53 - Београд - Riblja Chorba uzivo
Автор: him Категория: Изкуство   
Прочетен: 3246 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.11.2009 12:55


 Не бях стъпвал в Белград за повече от 20-та минути, колкото трябва за да се мине през града. А възможноста да сме на концерт на една от най-култовите рок групи на Балканите (а защо не най-култовата, но хайде, да не обидя другите) на възможно най-доброто място за това - Белград можеше да ме изпълни само с радост и трепетно очакване. Но да започнем отначало.
 Още на гарата в София ни направи впечатление влака за Белград-в него се пушеше! Да, драги мои - във влака за Белград не важаха тези правила. Бяхме се запасили и с бутилка вино и бира, за да подгреем пътуването. Доста българи пътуваха, но болшинството започнаха да слизат веднага след като минахме границата. А, да - граница няма :) Само минават някакви разпасани чичковци с униформи, потупаха някои чанти, взеха ни паспортите(само на нас двамата, не можаха да повярват, че отиваме само заради концерта), помотаха ги и ни ги върнаха. А пък ние се набарахме с един българин(той самият ни каза, че е такъв) от Босилеград, та с него изпихме алкохола и се разговорихме до Ниш. Където той слезе, за да чака приятели за концерта на Рибля Чорба :) Голямо събитие, голямо нещо. Леко поспахме във влака и хоп - на сутринта бяхме в Белград. Май нашите гари и техните са строени по един модел, защото тяхната доста напомняше за гарите в Пловдив и Бургас. Помотахме се малко, разпитвайки за обратни рейсове, имало някакви. Решихме да отидем да си вземем билетите от Арената, там, където ще се състои концерта. Да, но преди това трябваше да прекараме малко време, разхождайки се всъботния град,  за да убием времето.image

Красивият хотел Москва, един от емблематичните за Белград


image

Първа среща със сръбското чувство за хумор :)

image

Сутрешна Сава

Тръгнахме за заветните билети. Ориентирането не ми куца и с разглеждане на Гугъл картата и питане на двама човека стигнахме до залата - наистина голямо съоръжение - побиращо над 22 000 човека. След Рибля Чорба щели да гостуват Том Джоунс, Бекстрийт Бойс и различни местни знаменитости. Доста богата програма, определено имаше какво да се види в този Белград. Да не говорим за доста афишираните културни прояви, изложби, концерти. Приятно бях изненадан.
  Вече беше времето да опитаме от прословутата сръбска скара. Затова се настанихме в първото кафене и помолихме за менюта. Да, но сме влезли в пицария, а там не предлагат такива неща :) Попитахме веднага къде има скара, момичето не знаеше. Добре, поръчахме си по едно турско кафе (доста добре направено) и зачетохме списанието за Белград. Всички хвалеха пиво Йелен(Елен демек) - добре, купихме да го опитаме. Оказа се доста приятно - като нашенските Шуменско, Пиринско, абе добра бира. И тръгнахме да търсим прословутата плескавица. Трябва да ви кажа, че частната инициатива в Белград хич я няма. Дали мафията контролира нещата( тя къде не контролира), дали сърбите не са по частния бизнес, но у нас от една малка улица можеш да си купиш всичко необходимо за живот - дрехи, храна, облекло. Тук нямаше разни магазинчета и капанчета в целия район около залата. Да - улиците бяха без излишни неща, имаше и градинки, доста приятни междувпрочем Но от друга страна - реалистично ли е да вървиш 10 минути, само за да намериш едно капанче, продаващо плескавица и то да е затворило :) ? И още 10, за да намериш пиянгурска закусвалня (каквато търсихме ние), откъдето си купихме заветното ястие. На доста солена цена между другото - 4 лева за една плескавица в питка, без никаква гарнитура. Брей, много скъпи тези сърби. А да не ви казвам на гарата какви капани дебнеха нищо неподозиращите туристи на гарата - едно пиле - 1200 динара (90 динара=1 евро) . Та разбрахте за какво иде реч. Карай. image

 Специално снимах този връх на сръбската инженерна мисъл - надлез над тиха уличка между два блока :) Проверих дали не е рампа за инвалиди, не беше :) Единственото нещо, което продаваха на доста места бяха зеленчуци и буркани със зимнина. Имаше един супермаркет на няколко доста дълги блока - наследство от комунизма. И никакви магазинчета, фризьорски салони, сервиз за компютри - много странно.
  Българина от Босилеград, Денис, ни препоръча някакво много хубаво сръбско питие, Виняк. Хм, смътно името ни напомняше за една популярна френска напитка ;) И се оказа така - хитрите сърби с добавяне на техни букви бяха дотолкова изменили името, че да продават коняка за своя напитка, без никой да има каквито и да било претенции :) Е много са изобретателни. Купихме две бутилки предвидливо. И се понесохме към Калемегдан.

image

Една от портите на Калемегдан - така е наречен целия крепостен комплекс, представляващ сложна структура на няколко нива. Наистина непревземаема крепост - турците са я превзели от третия път, като армията им е била към 300 000 човека. В крепостта може да се види какво ли не - останки от римляни, австро-унгарци, сърби, турци, реставрирани части, други ровове - просто няма аналог с никоя наша крепост, в която съм бил - хем огромна като Преслав, хем запазена като Царевец, може би даже по-запазена. Като доста от входовете бяха затворени за посещение.image

 Има и военен музей на открито, като там могат да се видят доста от танковете от Втората световна война, всякакви ракети, бомби и други средства за унищожение :) Доста подходящо място за целта, наистина. Има и тенис кортове и игрище за бескетбол :) Последните малко неподходящи според мен, сърбите леко са се престаралиimage.
  Лелее, как лети виняка с колата и времето, всичко в парарел :) След сладки приказки с невероятна гледка към Сава и Дунав(доста студено си стана по едно време ) най-накрая се отправихме към залата. Пред нея вече беше започнал да се събира народ.
 Лека критика - Рибля Чорба закъсняха с поне половин час. Доста неприятно - кога ще се научат, че не е хубаво да се закъснява. Колкото и голяма група да са, не им прави чест да закъсняват, защото всичко тях чакаше - цялата зала беше пълна, още в началото почти нямаше свободно място


image

 Но на кой му пука - те все пак излязоха. С най-хубавите си песни, песни, които всички очаквахме - Ал Капоне, стриптийзьорки на Волим, волим, волим, волим жене, акробати, светлинно шоу, акустични китари, Два динара друже, един себераздаващ се Бора и финала с Кад сам био млад. Да, може всички да остаряваме, но тази група, владееща хиляди сърца отпреди 30 години и до днес наистина заслужава дълбок поклон. Бедна столица, богати сърца. image



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: him
Категория: Изкуство
Прочетен: 295652
Постинги: 153
Коментари: 436
Гласове: 3300
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930