Вчера се видяхме с един приятел, който в момента живее в Словения. Говорехме си за всякакви неща, минахме и през темата как се чувства когато се върне тук. Казва, че тукашните хора го притеснявали, не можел да издържа тук дълго време. Добре де, с какво толкова те притесняват? Защото били завистливи, злобливи, гледали да прецакат някой, който поне мънично успява. А какво е всъщност да си успял?
  Много не харесвам когато някой започне да говори за друг - ето, виж, той е успял. И почти винаги го питам - какво значи да си успял за теб? В повечето случай ще ти кажат - да има пари. И с това се изчерпва представата за успялост. Хм. Аз пък бих казал така - успелият човек е успял да изпълни това, което иска - работи каквото иска и живее както иска. Това е да си успял човек за мен. А не някакви си там химери, свързани с парите. И какво като имаш повече пари? Ще се почувстваш повече човек ли? Ха - не е ли по-важното да прекараш живота си с хората които обичаш, правейки това, което ти доставя удоволствие. Забелязал съм как доста хора се заробват, къде съзнателно, къде несъзнателно с работа, която не им харесва, може и да се движат като сомнамбули по улицата вечер и да се върнат в т.нар. вкъщи и да се чудят дали живота им изтича през пръстите? Дали е кой как си го направи? Дали това е наградата за всички, търсещи "сигурна работа" - сигурно робство? Мерси съм, да ви кажа - в момента, когато започна да търся сигурна работа, сигурен живот(единствено сигурна жена искам :) мога спокойно да се самообявя за луд и да прочета това, което пиша в момента. Защото, скъпи ми писателю, предпочитам да прескоча оградата на кошарата, в която са ме затворили и да видя какво става другаде. Нека да не губя духа си, това, което ме поддържа жив. Сигурност - не е за мен. Къде ще остане иначе тръпката от живота?
  А, да, друга черта съм забелязал у тукашните хора - пълни неверници - почти никой няма да повярва в собствените си възможности. А тези, които най-често си вярват са просто поредните въздухари. Сякаш хората тук са спрели. Уж има носители на новото, но те доста често са самоцелни, т.е. го правят по-скоро за себе си, отколкото за другите. Разговори ли се за наследство примерно, винаги ще те попитат "ама само твое ли е"? Брей, толкова ли лошо стана вече нещо да е общо? Няма проблеми - и без това живота ни е разделил, та и вие още повече се делете от роднините си. Карай, майната му и на това. Ама верно стана homus homine lupus est. Вече се замислям и аз за какво толкова искам да остана тук. Е, като идеалист и оптимист постоянно търси хора, изповядващи истинските ценности, ама такива все повече липсват. Честито, нали искахте западни ценности, в някои западни общества голяма част от връзките са на база интерес. Гледам, по това сме тръгнали да ги стигаме.
 Добре - няма проблеми. След като така им е кеф да живеят. Аз не съм човека, който си въобразява, че прокламира и пропагандира най-верните и истинни неща. Просто искам да ви кажа, че винаги ще поканя човек, който ми е приятен просто да се видим, да пием заедно, да си поговорим и да оставим интересите настрани. И нека не забравяме, че сме хора.

Добре си го изказал...май няма смисъл да се остава тук повече...и не заради беднотията или нещо друго. Просто заради хората.

как да ти кажа - дори и при големия ми оптимизъм, желанието да търся човешкото в хората, доста пъти се разочаровам. Ама c'est la vie, драги. Промениха се ценностите навсякъде и още повече ще деградират, за съжаление. Но си мисля, че който търси, намира. Така че горе главата, да видим какво ще поднесе утрешния ден.