Прочетен: 4067 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2010 14:18
В настоящето си есе правя опит да се опише част от природата на обитателите на Острова и по-специално на Англия. Поради простата причина, че човек говори най-добре за това, което е виждал, за живота, в който се е потопил и за хората, които е видял.
Veni, vidi, vici ? Не съвсем. Както знаете, дори и могъщата Римска империя не е могла да завладее всичките острови. Заради пиктите и други племена, император Адриан прави опит, в който китайците са успели доста преди него – направата на стена. Адриан не е успял да се справи с варварите, какво остава за мен?
Попаднах в най-космополитното място - Лондон естествено. С величествена архитектура, финансови центрове, блясък в сърцето на града, разсейващ се навсякъде. Както и доста бедност, квартали само от араби и негри и джамии на централните улици. От най-големият колонизатор, владетелка на несметни богатства, Англия се е превърнала в мястото, приютило доста култури, езици и нрави. Истинските англичани са застрашен вид. Затова за да говорим за английски манталитет трябва да говорим за световен може би – защото аз видях англичанина да се държи като евреин, иранеца като англичанин, полякините като англичанки. Което ме навежда на мисълта, че тези хора, които са избрали Лондон за свой пристан, са искали да живеят като англичаните, да са англичани. Което обяснява горните примери. А как живеят англичаните? Това ни предстои да разгледаме.
На първо място – пари, пари и пак пари. Да, никой не може да ме убеди в противното, парите, материалния живот са привлекли над 90% от идващите тук. Защото Англия се слави с богатствата си. И наистина – можеш да забележиш, че в доста от разговорите чуваш случайно думата пари. Пари, желание за успех – това е в природата на англичанина. Всеки си има свои начини на успех. А какво правят с парите ли? Освен, че живеят, англичаните са много запалени по пазаруването. И наистина, там е Меката на пазаруването. Предлагат ти неща, понякога с доста големи отстъпки, клиента наистина е цар, всички магазини правят всевъзможни неща за да го задържат. И се усмихват на всяка крачка. Усмивката също е нещо често срещано. Дори и от елементарно уважение или куртоазия, било с лицемерна усмивка или не – всички гледат да се усмихват повече. Защото знаят, че усмивката може да не продава стоката. Но в никакъв случай не вреди.
Интересите. Да, докато се вписваш в интересите на даден човек, всичко изглежда по един начин. Но си мисля, че при англичаните преобладават кратките връзки, те във всеки един момента са свикнали да заличат даден човек от сърцето си и повече да не се сетят за него, просто да не го търсят. Това съм го срещал и при англичани, поляци, испанци, бразилци. Да, моментите които ни свързваха бяха хубави. Но в един момент някой си тръгва, или обстоятелствата разделят. В дни с днешните комуникации, когато никак не е трудно да изпратиш на някой мейл или да влезеш във фейсбука му, е направо жалко да не кажеш две думи на човек, с който си имал толкова приятни моменти. Самият аз да съм причината? Как, когато с всички се разделих чисто по приятелски? Това не го харесвам в западната култура – трябва да им натрапваш приятелството си, да се интересуваш от тях, ти да правиш първата крачка. Веднъж казах на един англичанин, че приятелството е двупосочна улица. Той не ме е разбрал, след като явно е очаквал само аз да пиша.
Простотията – без националност. Да, отвратително е да видиш колко празни, самовлюбени са някои хора, как се стараят да са център на вниманието. Веднъж гледам, че двама си говорят. Единия се е облегнал на бара и пие, небрежно облечен, другия, с косюм и вратовръзка ръкомаха около него и води монолог. Попитах първия след това – „Какво става, приказката не върви?”. Отговора – „Той обича собствения си глас повече”. По-горе споменах за костюма, той е много прикрита дреха. Виждал съм англичаните, работещи в центъра (другия бар, където работех беше на 2 мин от Тауър, в сърцето на Лондон), натруфени с костюми, изкарващи хиляди като борсови агенти, застрахователи, банкера, да пият от обяд, всеки ден без уикенда, да си разменят такива псувни и да се държат така, все едно са хамали. И в същото време в северен Лондон, обикновените пияници, също идващи всеки ден без уикенда, да се държат тихо, спокойно, без викане, духовити, с чувство за хумор, винаги настроени за шеги.
И тъй като искам да завърша положително, ще ви разкажа за положителното отношение към околната среда. В кварталите, в които бях никъде не съм видял някой да кърши дърветата, да изхвърля боклуци, парковете винаги бяха чисти, поддържани, дори и естествено оформените паркове бяха подредени. Имаше люлки и детски площадки почти във всеки парк, здрави, за разлика от нашите. Не знам дали заради многобройните камери(в парковете няма), заради самите квартали, възпитанието на хората или липсата на време (а защо не всичко заедно?), но в центъра на Лондон, в един от парковете катерица се приближи на около 30 сантиметра от ръката ми, очакваше храна. Имаше и диви патици, лисици в покрайнините – нещо невъзможно тук.
На повечето места, където това ни прави впечатление е постигнато по един и същ начин. :)))
Ne bih mogla da komentiram.Samo israsiavam zadovolstvo , 4e ni zaposnavash s druga kultura.I ni obogatiavash.Blagodaria!
