Докато си пиех кафето на терасата и котките ме гледаха в очите, гледам, че от долната тераса някой започна да ги пръска. Веднага се сетих за брачедчето, и се подавам да го видя – а той, разбойника, пикае през терасата. Веднага му се скарах – все пак в градината садим цветя, пък и не трябва да се учи така(друг е въпроса, че баща му го е правил, откъде мислите се е научил на тази простотия). А то пък нещо започна да се киска и едва ли не да ми се подиграва. Ето това ме обиди. Веднага слязах долу и викам на брачеда и жена му: „Вижте, най-обидно ми стана от това, че ме правеше на маймуна. Нали знаете за алфа мъжкаря в глутницата? Трябва да имаш авторитет. Иначе след някоя и друга година(малкия е в първи клас) ще започне и вас да ви прави на маймуни. Тогава, ако случайно се сетите за този разговор, да знаете също, че народа е казал: губят му се първите седем години. Братовчеда каза, че „ще го оправя”.

  Снощи пък, по „Отечествен фронт” една мисъл ми остана на Карбовски: „Милиони българи сигурно са благодарни на бащите си, че са имали твърда ръка”. В предаването ставаше въпрос за осиновено момче, което в последствие, от възпитание ли(въпреки, че бащата ми се видя свестен човек), от ген ли(момчето е циганин, осиновен от въпросните българи и в последствие разсиновен). Ама как само звучи тази дума, а – разсиновен. Някакси си дистанцирано, скъсващо всички връзки. Разсиновили са го заради кражби от църкви, от тях – за купища прегрешения. Майката даже не се появи пред камера.

 „Милиони българи са благодарни на бащите си, че са имали твърда ръка”. Вашият имаше ли? Или по-скоро признавахте авторитета му? С баща ми сме имали търкания винаги, пошляпвал ме е като малък, имах му уважение в повечето време, но общо взето признавах авторитета в лицето на алфа мъжкаря. И сега наблюдавам как доста хора не признават никакъв авторитет. Един от малкото смъртни грехове на българина е страха да не се окаже, че е по-голям балък от другия. От там процеса на себедоказване пред себе си и околните. И невъзможност да мислим като цяло, като група. Ако изберат някой, който да бъде алфа мъжкаря, голяма част от глутницата ще възроптаят, ако не гласно, поне наум ”С какво той е по-добър от мен, защо аз не заемам неговото място?” Правили ли сте го понякога?

 Същото може да се види и в работата. Малцина са тези, на мечтана работа с качествени колеги. Но на доста от нас им се случва да мрънка против шефа, или против колега. Къде основателно, къде не. Основателно когато е – замислете се, че шефа също не признава авторитет ;) За да решава еднолично,да си мисли, че той е самодържеца. Грешно, при това без да се консултира с Парламента – служителите си J Защото фирмата не е само глава, нито само тяло и крайници, а едно цяло. И май затова нямаме качествени мениджъри – неумението да изслушваш, да видиш нещата от друга гледна точка(И да преглътнат, че има и други гледни точки, различни от тяхната). А де – куца ни много всичко това...

  Едновременно с това, милиони от нас се събуждат всеки ден, доста без надежда, без визия за бъдещето, живеещи ден за ден, оплюващи правителство и власт, медиите, сивотата, безпаричието, безработицата. И не виждат изход от перманентния, латентния да не кажа застой на всичко това, наречето България. Все едно сме се свили като тези организми, способни да издържат години, като жизнените им функции са намалени до минимум. Свили се в черупката, надаваме мнение понякога или често за нещата, които ни интересуват, искащи промяна, но не я търсещи усилено, обичащи морала и ценностите, но не ги изповядващи, проповядващи мир и любов към ближния, социални мрежи и прочее „мижи да те лъжа, че всъщност се интересувам от теб и си ми на сърце”, а в същност – индивидуалисти, заобиколени от кръгли бетонни стени, сиви, защото даже и да ги оцветим не ни бива. И нали знаете – „Ще се оправим”. Стига да не продължаваме да лежим на същата кълка, да почиваме на стари лаври, да мрънкаме колко сме нещастни и същевременно да не променяме нищо около или в нас. Като култовия бисер „Българите много искали да се освободят, ама нямало кой да го направи”.

 

и ние с него...
поздрави

Точно - както казах едно време на една кондукторка, доста пиян - "Всички някога ще слезем" :)

Замислих се за репликата на Карбовски. И за баща ми. Баща ми не само че никога не е вдигал ръка срещу мен, ами и никога не си е позволявал да ми повиши глас. Виж, с мама - друга работа. Тя си е детска учителка със солиден стаж. Малко авторитарно действа, но и с нея се разбираме в общи линии чудесно.
Въпреки липсата на твърда ръка, и аз, и брат ми сме излезли сравнително свестни хора. Значи проблемът (и решението) не е (само) в твърдата ръка. то си е до човека.
Но си знам, че не ставам за алфа-женска. За това си трябват качества, дето не ги откривам на 100% в себе си. От време на време надавам протестен вой срещу кандидат-алфа-мъжкари/женски, когато преценя, че не стават за това, но като цяло съм готова да подкрепя по-добрия/добрата от мен.
Мисля си... може би не съм типичната българка все пак. Щеше да е по-лесно, ако бях. :о)))
Поздрави за чудесния постинг! :о)))

Да - образование, възпитание и среда - признатите за изграждащи човешкия характер. Има и ген, да не забравя. След като майка ти е детска учителка, можеш да очакваш това(моято също е), но пък те е научила и на дисциплина, нали? Друго нещо - подозирам, че любовта ти към книгите и четенето тя ти е придала. Макар и без твърда ръка, възпитанието ти пак личи. Т.е. твърдата ръка не ти е необходима. След като си била добро дете и си разбирала от дума - какво по-хубаво от това?
Дали ставаш за алфа-женска...Не мога да знам, не те познавам. Но това, че подкрепяш по-добрия от теб говори доста за теб като човек - малко хора биха го направили. Има Его, нали знаеш :) И от него идват голяма част от бедите ни.
Поздрави за ведрия коментар. И за балансираната и позитивна личност, която го е писала.

Тя твърди, че още преди да проходя не съм обръщала внимание на играчките, а съм искала по цял ден да прелиствам книжки. :о))) Май съм си била предопределена за книжен плъх.
Аз си знам - не ставам за алфа-женска. Тоест... не че не бих се справила, ако е абсолютно наложително, но не ми е по сърце. Не обичам да съм водач. Виж, като дясната ръка на водача се справям блестящо, смея да твърдя. :о))) Само да ми посочи цел, и съм в първите линии на атаката!

И аз съм проявявал интерес към книжките като малък.
Аз, за разлика от теб изповядвам максимата "И сам войнът е войн" - седял съм и две седмици сам на вилата, правил съм си еднолични походи, приключения. И сам тръгвам, ако има още един с мен - покоряваме върхове - буквално и преносно. И цели определям, търся каквото искам да намеря, не се оставям на течението. И съм в първите линии на атаката :)