Постинг
12.09.2009 00:37 -
Човешки взаимоотношения, Бора Бора и мечти
Автор: him
Категория: Изкуство
Прочетен: 2055 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2009 15:30
Прочетен: 2055 Коментари: 4 Гласове:
1
Последна промяна: 12.09.2009 15:30
Добър вечер. "Почти полунощ е, а ние сме още на вие". Текста е от песен на Георги Минчев. Това ми дойде в главата след преглед на хората, с които се опитвам да завържа познанство. Някакси комуникацията с другите не ми се удава много. Да кажеш да съм неконтактен тип? Не, нищо подобно, нямам проблеми с изразяването, не съм и притеснителен. Но все повече ми се струва, че не мога да намеря общ език с хората, които искам. Пиша им поздрави, но никой не отговаря. В такива моменти имам чувството, че действително си пиша с компютри, че алгоритъма на програмата не ме разпознава. Кой е този? Ами, не го познавам добре, снощи ме заговори в един сайт и ми поиска скайп. Защо ли? Може би такива въпроси си задават част от тези хора. Другите не им пука. Много са ми интересни хората с по 300 приятели в скайп, фейсбук и т.н. Егати - аз 3-ма истински приятели да имам, ще скачам до небесата. А те 300. Хрумна ми веднага мисълта, че който е приятел на всички, не е приятел на никой. Дали тези хора са приятели на някой? Не се ли лутат от човек на човек, без възможност да опознаят никой, без някой да посвири на душевните им струни, да седят до сутринта, но разговора да е толкова интересен, че да не ти се спи. Т.е. да ти се спи, но да си казваш - още малко и си лягам. От доста време не ми се е случвал такъв разговор. Хората ли не са вече в настроение за такива разговори? Ако са притиснати от битовизми, партньори или работа - разбирам ги. Това "разбирам ги" го казах просто така, защото не ги разбирам - не разбирам живота, в който не можеш да си позволиш да останеш до сутринта заради разговора. Ами ако са на работа? Стига, майната му на здравия разум. Да, рискуваш да не отидеш на работа в кондиция, но какво от това? Разговора ви ще ти се струва като сън и работата ще е само част от сивото ежедневие...
- За какво мечтаеш?
- Нормални неща - да бъда с любимия човек, да отида на някое екзотично място.
- Къде например?
- На Бора Бора.
- Хм, много е далече. Наистина е невероятно красиво. Колко време мислиш да прекараш там?
- Две седмици. После вече ще си загуби магията
- Не се знае, защо да се губи?
- Защото вече се губи приказката. Ако седя там много време няма да е толкова недостижимо и толкова екзотично.
- Типично по женски - никога доволни...
- Колко време трябва да седя там тогава?
- Колкото трябва.
- За какво мечтаеш?
- Нормални неща - да бъда с любимия човек, да отида на някое екзотично място.
- Къде например?
- На Бора Бора.
- Хм, много е далече. Наистина е невероятно красиво. Колко време мислиш да прекараш там?
- Две седмици. После вече ще си загуби магията
- Не се знае, защо да се губи?
- Защото вече се губи приказката. Ако седя там много време няма да е толкова недостижимо и толкова екзотично.
- Типично по женски - никога доволни...
- Колко време трябва да седя там тогава?
- Колкото трябва.
От приятелството тук, онлайн, до приятелството в пълния му и завършен смисъл пътят невинаги е кратък и невинаги стига до край...
цитирайно повечето хора не правят крачката да материализират чувствата си. А и далеч от очите, далеч от сърцето? Доста хора няма да разберат какви хора, преживявания изпускат, докато са загрижени за собственото аз...
цитирайНе се цели в хората, вгледай се в себе си! Не, не те приканвам да си загрижен за собственото си аз. ;) Просто ти трябва да си Ти, остави другите да са други.
цитирайтова и правя ;) Гледам ли аз да направя първата крачка? Гледам. Не съм се оставил на течението или другите да ме търсят. Проблема, за който говорех е, че хората са станали прекалено равнодушни.
цитирайТърсене
