Penka Stoianova
"В края на лятото"

Беше лято.

Задъхвахме се от бързане

в стегнатите си кожи.

Знаехме,

че после е есен

и после е зима...

Но беше лято,

дълго, обветрено, ръжено...

Всяка стъпка беше любов

и тръгваше все от слънцето,

и все към него.

Лято беше .

Лепнеше гъст сок по устните.

С разширени и златни зеници

се поглъщахме

и пак, и пак...

И не виждахме

как потъмняваше лятото.

Виеше се през нивите като смок

и пред нас

изтичаше в пясъка.

Силуети от мрак се протягаха

и прекрачваха оня слог,

зад който преваляше лятото

и капеше, капеше...

сред ръждиви листа.

Някой бе подредил огледала –

напукани, криви и сбръчкани.

Само зимата беше по-бяла от нас.

 

 

използвано от: http://akwareli-tekstilni-pana.blogspot.com/search?updated-max=2010-11-22T04%3A01%3A00-08%3A00&max-results=7

Ей! Още е лято! Лято е!

А стихът е много силен... как изтича лятото в пясъка. Невероятни образи картини рисуваш!

Всеки миг все още е лято, но за да не го пропускаме трябва да знаем и за пясъка...
Благодаря, qbylkovcvqt!

искам да те репликирам с нещо мое , заради пясъка, зимата, лятото...


Не ме питай, не питай!
Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.
Мълчанието за двама.
Ако можеш политай...
политай! -
Небето си го измисляй.
Просторът в тебе пониква
и в него няма измама.

Дърветата кършат пръсти -
розови са им сълзите,
белите са невръстни
и са от прах в очите.
Вятър пиян залита
и пада във бъзов бързей -
вятърът пил сълзите
и се оказал хлъзгав.
Небето е свело чело,
заслушано във земята.
Чуй!-
свири на виолончело
гъвкопръст, студен
пясък.
Пясъкът няма пръсти?!
Кой ти каза, че няма?
Пясъкът няма блясък -
само през зимата
няма.

Благодаря! Осмислянето на пясъка е осмисляне на времето... Да той наистина е гъвкавопръст и може да свири на всяка наша струна. Представяш ли си колко време се сипе между пръстите ни само щом гребнем шепичка пясък?

отивам да си гребна:)

Дано вече да си там - пясъчна и солена, с усмивка - море!