Залязва слънцето,
поробва го пред нас ноща,
звездите бляскат пак когато
аз бях с тебе до реката, тишина.

Тръстиков плясък носи вятър,
на жаби весели гласа,
и пъна там седи огромен,
окъпан в лунна светлина

Простират се пред нас полята,
дъха се носи сладък на тревата
долитат шумове незнайни,
но не е ли изцелението в тишината?

За свършено добро
не очаквай ти отплата.

Страни от тях,
не им се давай
и лошото направено забравяй.

Но ти,
разхождай се по месечина,
не чакай вихъра на любовта да те отмине

Вода изтече много оттогава
и мисля,
на любимата почти всичко се прощава.

Във виното намирам аз забрава

Съдба ли е това, или награда?

Не може всеки ти да съдиш,
като тях ти няма да пребъдеш