Леко разочарован от факта, че няма с кой да споделя Джулая, сядам да ви поднеса малко интересни образи, защото определено си заслужават вниманието.
Четвъртък – след приключението в планините сега беше ред на морето, нали? Викам си – ще се яхна на колелото и отивам да изследвам плажовете. Да, но какво стана, замотах се. Телефона звънна. Така и така, идваме при вас, ама не можем да ви намерим. Къде сте? При автомивката. Стойте там, идвам. Отивам аз, веднага познах кои са – все пак местните не носят куфар и торба. За всеки случай питах – вие ли сте туристите? Ние сме. Айде тогава, да забегваме към хостела. Веднага взех торбата от момичето и оставих момчето да се поти с куфара. Откъде сте? Момичето била босненка, момчето – англичанин. Любовта няма граници, нали? Вървяхме, а те явно изморени – далече ли е? Не точно, ама не е и близо. Но пристигнахме. Каква стая искате? Самостоятелна. Ама са и те – целият хостел работеше за тях в момента – можеха да си вземат всяка стая. И да знаете – моята стая е до вашата, ако нещо има, свиркайте. О, не, каза момичето. Сигурно се гласяха да правят шумен секс. Така като я погледнах – мъжкарана, къса коса, нахакана мадама. Момчето – точно обратното – свит такъв, учтив. Започнах да се питам кой е мъжът във връзката? Със сигурност момата беше с потенциал да запаше пишка с коланче. А момъкът – или да си хване друго гадже, или да му хареса. Брее, ама големи мърлячи и невъзпитани – оставят врати отворени, лампи светнати, докато готвеха, използваха почти всички съдове и направиха егати неразборията. Момата, скорпион, не приема чуждо мнение. Момчето – везни, вятърничава работа, несигурна. Викам – интересувате ли се от астрология? Не, това са глупости (като повечето незапознати скептици). Ти каква зодия си? Везни. Те са за баланса, ту се накланят насам, ту натам и общо взето не знаят какво искат. Ааа, вярно е, чудех се дали да ставам дърводелец като бащата или икономист. Викам си – да си беше сменил и името на Исус и щеше да си завършен типаж. Безхитростен такъв, ама може да свири на китара. Пяхме заедно The man who sold the world. Момата беше доста хитра, май го държеше здраво в мрежите си с як секс и целеше гражданство и по-добър живот, като за последните две не съм сигурен. Отидоха да се къпят, след малко идват – ти знаеш ли, че душът се счупи и излиза вода от пода? Еби му меча – един месец се къпя там, защо на мен не се случи? Добре, няма проблеми, ще оправим нещата. А тях не ги бъркаше особено, бяха за една вечер. Обажда се Петър – щях да те каня на барбекю, ама нали имаш гости...
Петък – децата си заминаха, а аз изпуснах барбекюто и вездесъщите кулинарни способности на Петър. Ще ви се незнае и децата...Ама я си гледайте работата – хоп в магазина, нарамих 10 кебапчета, бира, лук, чушки, краставици, кисело мляко, направих си таратор, подпалих скарата, музиката да се чува, цъкам бира и се радвам, изведнъж – буф, „бели мерцедес ме преследва в живота”. Излиза оттам някакъв ухилен тип. Здрасти, казвам се Бленди. Живея от 20 години в Ню Йорк, финансист съм. Ама иначе от албански произход. Влизай, настанявай се, гладен ли си, жаден ли си, имам бира, кебапчета, зеленчукови шишчета, таратор. Няма да откажа нито едно от нещата. Така те искам. Ти знаеш ли, че майка ми в Албания приготвя таратор, само дето е по-гъст? Даже се казва така. Екстра, затова говоря за балканска кухня, а не за национална, защото всичко е смесено. Поприказвахме си доста, много начетен тип, освен английският знае френски и руски и познава живота. Свободен като циганин, както се изрази – без план, работи си по нета дори и през ваканцията и се радва на всичко. Такива хора търся, паснахме си веднага.
Събота – спира кола, излиза някакъв здравеняк с бомбе и очила. Здрасти, имам резервация. Влизай, очаквам те. Набутах го в стаята на албанеца, да си правят компания. Фарис е босненец, от Сараево. Работи към някаква студентска организация, говори добър английски със страшен акцент, но се види, че знае доста думи. Бленди се върна с бира, босненеца изкара Сараевско пиво, започнаха се разговор и на тримата момци им липсваше само ламята и златната ябълка. Е, ламя не се появи, ама златна бира имаше, затова хубавите ябълки ги ядат свинете, а ние си пихме хубавата бира. Споделих им за моите преживелици с армията, Петър беше донесъл ракията, дето баща му специално ми беше пратил (така де, трябваше да се реваншира за благата кайсиева, която беше пропътувала стотици километри), та смазахме гърлата и с ракия.
Сряда – спира кола. Викат ми моите – май имаш гости. Слиза оттам деде, едвам се крепи, с една найлонова торба. Помислих го, че ми носи някаква доставка. Той пък бил турист, егати. Колко струва леглото? Толкова и толкова. Добре, искам да платя за 10 нощи. Готово. Обаждам се на шефката – слушай, един плати за 10 нощувки, ще ли му дадем две без пари? Не, много е, само една. Викам на деде – уредих ти една без пари. Екстра. Босненецът и албанецът бяха заминали на плаж, нали всеки си имаше кола. Аз пък имах за задача да направя логото и надписа на една табела. Ако някой ви каже, че рисуването е лесна работа, не му вярвайте. Това не е боядисване. Първо трябва да измерите пространството, да го разчертаете, буквите да са симетрични, абе въобще, пипкава работа. Деде седна при мен да ме гледа какви ги върша, аз рисувам и поддържам разговора. Оплака се, че си бил изгубил кредитната карта. Влязал в морето и се подхлъзнал, а водата отнесла картата. Отишъл да се оплаче в полицията, да канселира картата. Оттам се сетил, че си е заебал раницата на плажа. Върнал се, раницата си била отишла, само някакви дрехи събрал. Затова дошъл гол като пушка. Абе, ти сигурно си бил на концерт на Пинк Флойд? Да, бях във Венеция, моряк съм по професия, готвач. Не ми дадоха да стана капитан заради окото. Но по това време бях във Венеция и капитана ни каза – момчета, Пинк Флойд свирят тук, искате ли да отидем да ги гледаме? Билети? Не ви трябват, отиваме директно с кораба, те свирят в лагуната. Ехеее, ами чакай по този повод да надуя Пинк Флойд. И да си сипя малко вдъхновение в чашата. Абе, шефе (на английски нали chef е готвач. Аз го казвах в смисъл „boss” ама той май до края не разбра защо му казвам така), а къде са най-красивите жени, ти знаеш, дето си пътувал по цял свят. В Колумбия. Е, не са ли много ревниви там? Са. И такива номера могат да ти скроят, че да ги помниш цял живот – ако те хванат в изневяра, си слагат едно бръснарско ножче в... и оная ти работа става като змийски език. Леле мале! После като разправи тая история на албанеца и той беше в потрес – нееее, не искам да слушам. Добре де, те не се ли нараняват? Явно си слагат ножчето я в тампон, я в нещо друго. И деде продължава – и в Бразилия са същите. А, знаеш ли как да провериш дали жената не е болна от нещо? Носиш си тютюн. И когато я докосваш, взимаш малко и го пъхаш в... И ако мадамата подскочи – не я барай. Егати историите. А сомалийски пирати нападали ли са ви? Да, ама тогава още не бяха толкова силни, бяха с гумени лодки и ние лесно ги потапяхме с водни струи.
Четвъртък – барбекю. Петър се обажда, идвайте. Деде и босненеца само бяха там. Викам на Фарис – отиваме ли? Отиваме. Нагласени, поехме към другия хостел. Там, мадами и жентълмени всякакви. Мезнахме леко и си викаме – отиваме по баровете. Австралийка с перверзно изражение, рускиня, нашите моми от хостела, две двойки – шарена компания. Абе какво ми щукна и разправям на Фарис – австралийката май е лесбийка, някакво вътрешно чувство имам. Момичетата започнаха да се снимат. По едно време, австралийката и рускинята допряха „невинно” устни. Смигнах на босненеца. На другата сутрин , гледам профила на австралийката във фейсбук – пол – мъж. Ъъъ. Казах ли ти? Мани, не е за разправяне. Бяхме казали на Бленди да дойде и той, то пък не разбрал, че става въпрос за Будва и не дойде.
Петък – коктейлно парти. Леко закъсняхме. Айде, момчета, дайте по-бързо, че нито една лесбийка няма да остане за нас. Този път бяхме трио БАБ – босненка, албанка и българка, щяха да ми се обидят, ако им бях казал, че сме трио Българка, нали знаете колко са големи националисти всичко балкански народи? Отиваме с бели мерцедес, пристигаме със стил и важно се настаняваме. Оттам се започват всевъзможни разговори. Бленди, начетен тип, обяснява на Фарис за световната еврейска конспирация (бил чел протоколите на Ционските мъдреци, Талмуда), Фарис – Тома Неверни, вика, това са глупости. Намесвам се аз – ето, видиш ли колко е добра еврейската пропаганда, щом си повярвал. Хилим се и тримата. Гледам рускинята нещо обяснява. Ела, ела, да видиш с кой ще те запозная, с твой сънародник. Ето, този тип е от Русия (соча Бленди). Я познай от коя част е. Проговори Бленди на чист руски, момата вика – ти си чукчи. Окапахме да се хилим. После тя се хареса с един уругваец (и нейната история си заслужава внимание. След два дни идва Петър – абе знаеш ли какво стана с Ксения – излезе с уругвайците, взе само една чанта, всичкият и багаж е в хостела. И повече не се прибра. Писали и мейл. След два дни получават отговор – във Венеция съм, ще си дойда след няколко дни. Върнала се след няколко дни – май ще се местя в Рим при уругваеца, голяма любов, голямо нещо). Ние пък направихме един тур из старият град и се прибрахме.
Заминаха си Бленди и Фарис, останахме само двама с деде. Преди това ги помолих да оставят по едно ревю за хостела, защото бяха много доволни. Фарис ни такова таковата – даде много негативно ревю, защото не се изкефил на Петър, приел някакви неща лично, обвинил го в шовинизъм, даде ми 60 % оценка за чистота (при положение, че шефовете ми дават 120 %) и въобще обичам хора, които едно говорят, а друго мислят. Жив и здрав, ама нямаше право – да беше казал тези неща докато е тук, да се погрижим. След като не харесва Петър, защо две вечери беше там, пи му от пиенето и му яде от яденето, цент не даде и т.н.? Йеби га. Писах на Бленди, той, човекът много се издразни и той, вика, шокиран съм, той какво очаква, за тая цена, дето плаща, всичко беше супер, ще му се незнае. Да бе, ще го е в малкият принц.
Деде пък свърши парите, алкохолик голям, а и пуши като парен влак. Дадох му сумарно 26 евро, в хостела не плати 35 евро, поих го с ракия, бира, кафе, Петър го взе, ходиха до офиса да пуска факс да му пратят парите от банката, където се бавиха цяла седмица. И през това време оня не спря да пие. Викам му – тия пари ти ги давам да си купиш храна, защо си купуваш бира? Защото я харесвам. Иди се разправяй – и аз мога да си внуша, че харесвам черен хайвер и да си давам всичките пари за това и да го смятам за жизненоважен. Зарекох се, че няма да му дам повече цент, защото си помислих, че има вероятност да ни завлече. Получи се съобщение – парите са пристигнали. Дадох му за автобус, но споделих пред другите гости – той може и да не върне – дължи 61 евро, може да изфиряса и иди го гони. Хората казаха – може, ние също го видяхме, че обича да си пийва. Но се оказа човек на честта все пак, върна се и даде всичко до стотинка. Аз пък казах на гостите, че не съм прав. Днес го изпратих, много му било харесало при нас, аз съм бил любезен, пускал съм му готина музика, даже иска да наеме апартамент наблизо. Ама хора, а?
Официално е Джулай. Така де – почти е утро, макар и да няма да мога да го дочакам. Няма и дъжд, да се съблека гол и да танцувам докато ме пречиства. Ха, съседа дойде да вземе табелата. Мисира му с мисирите, обърнал я е наопаки и сега логото, което иначе е типи, прилича на...женски полов орган. Спуках се да се смея. Но...утрото е по-мъдро от вечерта.
