Постинг
31.05.2012 23:11 -
Роден под лош знак
Автор: him
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2034 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2012 23:34
Прочетен: 2034 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 31.05.2012 23:34
Доста често не се поддавам на обичайната еуфория/комформизъм, не тръбя когато правя нещо и не се увличам по всеобщото. Понякога ги престъпвам и комбинирам по своя преценка, за да е по-интересно. Да ви предупредя само да си имате едно наум за Гълъбът на Патрик Зюскинд. Признавам, от доста време не бях чел по-голяма дивотия. И ще ми го сравняват с Кафка, мисирите. Да се чудиш какви са тези „критици”. Парфюмът наистина е шедьовър, но аз не бих издал Гълъбът. Както и не бих издавал албумите след “L.A.Woman”, просто не е същото без Джим Морисън и се усеща когато музиката/книгата е правена с ума, не със сърцето.
След горното леко безсмислено изявление сядам да ви поднеса малко случки с леко горчив привкус, но понякога и от такива има нужда, нали? После сладкото от малини ще е по-вкусно.
На 12-ти излязохме да почистим коритото на реката. Честно казано бях се начел на глупости как и защо нямало да чистят (защото не цапали, защото си имало хора затова, защото после пак щяло да стане мръсно) на някакви мързеливи меки китки, дето бяха склонни да донесат от 9 кладенеца оправдания, а не да се наведат да вземат един боклук от земята. Сещам се за нещо, което четох преди доста време, история, която е асоциирана и с Александър Македонски и неговия баща, египетски жрец. Тук искам да насоча псувните на македонците и всички онези, които не са съгласни с гореспоменатата роднинска връзка към Псевдо-Калистен. Та случката беше – вървели си Александър и баща му (Ал не знаел, че той му е баща), като жрецът обяснявал мъдро за различните съзвездия. Бъдещият покорител на света нещо му се издразнил и го метнал в една пропаст (явно много му знаела устата), завършвайки с думите, че защо му говорил за небесното, като не е опознал земното. Ако мога да перефразирам – защо ми пишат по блогове, като не се навеждат да вземат една хартийка от земята? За радост аз и още две приятелчета не страдаме от подобни скрупули (страдаме само от липса на бира понякога). Та с тях се събрахме на кафенце, ръкавици и чували имаше, затъкнах слушалките в уши и започнахме. Мина на Мет бащата, вика „вие не сте добре”. Аз си викам „ти нали си много добре, да минаваш покрай мръстотия и да не ти прави впечатления” С цялото ми уважение, това е повече присъщо за животните, отколкото за същества, които претендират да имат съзнание... Да, ама ние, като видни балами, боклуците не ни плашат. И водната змия не успя да го стори. Ехее, колко змии съм виждал (между другото, не съм виждал повече от 10, а съм ходил стотици километри по планините. Липсата на змии за мен е обезпокояваща, равновесието се губи). На какви ли не неща се натъкнах – то не бяха части от обувки, пластмасови, стъклени бутилки. А като го погледнеш отгоре, няма толкова боклуци. Гледам някакъв клошар беше се прикрил зад едни храсти в реката, режеше си ноктите и си оправяше тоалета. Около него, боклуци, обувки, чанти и простотии. Прикипя ми и му казах ако обича да не хвърля тук, защото ние чистим. Ама това не е мое. „Да, разбира се, че ще кажете така, господине”. Викам си - "Ти за кого се мислиш, за Рич Форестър?" Хич не се различаваше от блоговите тигри, които не цапали. Въобще никой в тази страна няма да се признае за виновен, дори и да му докараш камара свидетели и пиянските му самоподписани признания и оповръщаните панталони. Ако бяхме по-други хора, щяхме да го побараме тримата и повече едва ли щеше да си помисли да припари до реката. Но като не съм го видял да хвърля, какво мога да му кажа? Едно семейство пък, родители и две деца, които ги бяха изхвърлили от апартамента им и си живеят близо до реката си бяха спретнали мини сметище. Не съм детектив, ама доста комплекти от по 4 пластмасови чаши какво ви говори? Елементарно, Уотсън. Очертава се тенденция. И те лекинко си заслужаваха мизерията, контейнера не е кой знае колко далеч от тях. Един познат се мерна, беше пийнал, поканихме го да се присъедини, той започна да ни развива лекции как нямал нищо против да изчисти, но манталитета на хората било да цапат и след седмица щяло да бъде същото и т.н. Адски ме издразни, честно казано, добре че не остана да пие бира с нас. Въобще царе сме да философстваме, но не и да свършим някаква работа. Работата далеч не е толкова безсмислена. „Свободата не ще екзарх, иска Караджата”. Напълнихме доста чували с боклук, завързахме ги и весели и предвкусващи бирата се качихме на стената. Там пък циганите бяха натоварили 3 каруци с дърва, рязани на място от тополите. Що ли ви не еба майката? Слязох пак в коритото, 112, добър ден, циганите са напълнили 3 каруци крадени дърва, пратете полиция, ама бързо, зад библиотеката сме. Ама на кой адрес се намира библиотеката? Ъъъ – да взема да се обадя на услуги да видя ли? При положение, че имат нет, а и в града има две библиотеки, едната от които е на центъра, се предполага, че циганите не са тръгнали да свалят дърветата по главната. И съдията нищо не видя. Добре, сигналът е приет. Подминахме каруците, изхвърлихме боклуците. А, мангалите отпрашиха, иди ги гони. Ние пък отидохме до магазина за бира. От обаждането се мина 30-40 мин. Като видни културтрегери (или само като последната част от думата, по ваша преценка), седнахме да пием бирата пред библиотеката. Бира, блус, патрулката мина покрай нас (алелуя), като искаше да финтира циганите в гръб. Даже не ни погледнаха, въпреки че им махнах, с доброто желание да им кажа, че аз съм подал сигнала и няма смисъл да обикалят. А я си представете да ни бяха изскочили с „А вие защо пиете бира на обществено място, лични карти моля”. И ако бяха по-скапани, да ни друснат по една глоба. Ама се разминахме.
Нощ на музеите. След спектакълът пред историческия музей, с един приятел и жена му влязохме да разгледаме. Снимки, каменна, желязна, тракийци, прабългари, турци, залата за нова история. Двойката изостана, видяла свои приятели, аз продължих сам. Започна да се чува отвратително пиано, страхотен дисонанс. Докато се чудех какво става и минах покрай стената, там какво да видя – някакво хлапе седи и дрънка на пиано от началото на 20 век. МОЛЯ?! И майка му седи и се радва. А някакво педи с голям апарат снима и се радва. Че като ги подхванах – може ли такова нещо, това е музеен експонат, вие нормална ли сте? Трябва да сте забелязали, че наглостта е толкова по-голяма, колкото образованието и възпитанието са по-малко. И лелката ми отговори най-нагло, че била нормална и кой съм бил аз. Няма значение кой съм, ей сега ще викна някой музеен уреден. Слизам долу да намеря такъв, видях някакъв мъж да продава картички и сувенири. Казах му някой да отиде в залата с пианото, защото тези цървули ще го съсипят. При което той ми казва – ама аз съм от художествената галерия, идете при някой, който отговаря за експонатите. Дте с художествени средства, мога ли да знам кои са те? А лелчето с кретенчето си минаха през това време край мен (само как не ми се изплезиха) и се изнесоха като Бай Ганьо от прием в посолството. Казах на мойте хора да се изнасяме, че ми докривя, разказах им какво се е случило. При което приятелчето вика (като се засмя): „да не те е хванала критическата?” Сигурно защото критикувам хората, това ще да е била неговата представа за критическата възраст...Понякога просто се питам дали не съм роден под лош знак
След горното леко безсмислено изявление сядам да ви поднеса малко случки с леко горчив привкус, но понякога и от такива има нужда, нали? После сладкото от малини ще е по-вкусно.
На 12-ти излязохме да почистим коритото на реката. Честно казано бях се начел на глупости как и защо нямало да чистят (защото не цапали, защото си имало хора затова, защото после пак щяло да стане мръсно) на някакви мързеливи меки китки, дето бяха склонни да донесат от 9 кладенеца оправдания, а не да се наведат да вземат един боклук от земята. Сещам се за нещо, което четох преди доста време, история, която е асоциирана и с Александър Македонски и неговия баща, египетски жрец. Тук искам да насоча псувните на македонците и всички онези, които не са съгласни с гореспоменатата роднинска връзка към Псевдо-Калистен. Та случката беше – вървели си Александър и баща му (Ал не знаел, че той му е баща), като жрецът обяснявал мъдро за различните съзвездия. Бъдещият покорител на света нещо му се издразнил и го метнал в една пропаст (явно много му знаела устата), завършвайки с думите, че защо му говорил за небесното, като не е опознал земното. Ако мога да перефразирам – защо ми пишат по блогове, като не се навеждат да вземат една хартийка от земята? За радост аз и още две приятелчета не страдаме от подобни скрупули (страдаме само от липса на бира понякога). Та с тях се събрахме на кафенце, ръкавици и чували имаше, затъкнах слушалките в уши и започнахме. Мина на Мет бащата, вика „вие не сте добре”. Аз си викам „ти нали си много добре, да минаваш покрай мръстотия и да не ти прави впечатления” С цялото ми уважение, това е повече присъщо за животните, отколкото за същества, които претендират да имат съзнание... Да, ама ние, като видни балами, боклуците не ни плашат. И водната змия не успя да го стори. Ехее, колко змии съм виждал (между другото, не съм виждал повече от 10, а съм ходил стотици километри по планините. Липсата на змии за мен е обезпокояваща, равновесието се губи). На какви ли не неща се натъкнах – то не бяха части от обувки, пластмасови, стъклени бутилки. А като го погледнеш отгоре, няма толкова боклуци. Гледам някакъв клошар беше се прикрил зад едни храсти в реката, режеше си ноктите и си оправяше тоалета. Около него, боклуци, обувки, чанти и простотии. Прикипя ми и му казах ако обича да не хвърля тук, защото ние чистим. Ама това не е мое. „Да, разбира се, че ще кажете така, господине”. Викам си - "Ти за кого се мислиш, за Рич Форестър?" Хич не се различаваше от блоговите тигри, които не цапали. Въобще никой в тази страна няма да се признае за виновен, дори и да му докараш камара свидетели и пиянските му самоподписани признания и оповръщаните панталони. Ако бяхме по-други хора, щяхме да го побараме тримата и повече едва ли щеше да си помисли да припари до реката. Но като не съм го видял да хвърля, какво мога да му кажа? Едно семейство пък, родители и две деца, които ги бяха изхвърлили от апартамента им и си живеят близо до реката си бяха спретнали мини сметище. Не съм детектив, ама доста комплекти от по 4 пластмасови чаши какво ви говори? Елементарно, Уотсън. Очертава се тенденция. И те лекинко си заслужаваха мизерията, контейнера не е кой знае колко далеч от тях. Един познат се мерна, беше пийнал, поканихме го да се присъедини, той започна да ни развива лекции как нямал нищо против да изчисти, но манталитета на хората било да цапат и след седмица щяло да бъде същото и т.н. Адски ме издразни, честно казано, добре че не остана да пие бира с нас. Въобще царе сме да философстваме, но не и да свършим някаква работа. Работата далеч не е толкова безсмислена. „Свободата не ще екзарх, иска Караджата”. Напълнихме доста чували с боклук, завързахме ги и весели и предвкусващи бирата се качихме на стената. Там пък циганите бяха натоварили 3 каруци с дърва, рязани на място от тополите. Що ли ви не еба майката? Слязох пак в коритото, 112, добър ден, циганите са напълнили 3 каруци крадени дърва, пратете полиция, ама бързо, зад библиотеката сме. Ама на кой адрес се намира библиотеката? Ъъъ – да взема да се обадя на услуги да видя ли? При положение, че имат нет, а и в града има две библиотеки, едната от които е на центъра, се предполага, че циганите не са тръгнали да свалят дърветата по главната. И съдията нищо не видя. Добре, сигналът е приет. Подминахме каруците, изхвърлихме боклуците. А, мангалите отпрашиха, иди ги гони. Ние пък отидохме до магазина за бира. От обаждането се мина 30-40 мин. Като видни културтрегери (или само като последната част от думата, по ваша преценка), седнахме да пием бирата пред библиотеката. Бира, блус, патрулката мина покрай нас (алелуя), като искаше да финтира циганите в гръб. Даже не ни погледнаха, въпреки че им махнах, с доброто желание да им кажа, че аз съм подал сигнала и няма смисъл да обикалят. А я си представете да ни бяха изскочили с „А вие защо пиете бира на обществено място, лични карти моля”. И ако бяха по-скапани, да ни друснат по една глоба. Ама се разминахме.
Нощ на музеите. След спектакълът пред историческия музей, с един приятел и жена му влязохме да разгледаме. Снимки, каменна, желязна, тракийци, прабългари, турци, залата за нова история. Двойката изостана, видяла свои приятели, аз продължих сам. Започна да се чува отвратително пиано, страхотен дисонанс. Докато се чудех какво става и минах покрай стената, там какво да видя – някакво хлапе седи и дрънка на пиано от началото на 20 век. МОЛЯ?! И майка му седи и се радва. А някакво педи с голям апарат снима и се радва. Че като ги подхванах – може ли такова нещо, това е музеен експонат, вие нормална ли сте? Трябва да сте забелязали, че наглостта е толкова по-голяма, колкото образованието и възпитанието са по-малко. И лелката ми отговори най-нагло, че била нормална и кой съм бил аз. Няма значение кой съм, ей сега ще викна някой музеен уреден. Слизам долу да намеря такъв, видях някакъв мъж да продава картички и сувенири. Казах му някой да отиде в залата с пианото, защото тези цървули ще го съсипят. При което той ми казва – ама аз съм от художествената галерия, идете при някой, който отговаря за експонатите. Дте с художествени средства, мога ли да знам кои са те? А лелчето с кретенчето си минаха през това време край мен (само как не ми се изплезиха) и се изнесоха като Бай Ганьо от прием в посолството. Казах на мойте хора да се изнасяме, че ми докривя, разказах им какво се е случило. При което приятелчето вика (като се засмя): „да не те е хванала критическата?” Сигурно защото критикувам хората, това ще да е била неговата представа за критическата възраст...Понякога просто се питам дали не съм роден под лош знак
Поправи си заглавието - Роден на Лошо място - иначе ти определено си роден под хубав знак! :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
То мястото си е хубаво, ама "мат'риала е лош" :) Доколко знака ми е хубав, датата не е - на кармична разплата е :) Как да не ме е яд на такива мисирки? Хубавото е, че ми минава бързо. " A po nocy przychodzi dzień,
A po burzy spokój," След нощта идва ден, след бурята - затишие http://www.youtube.com/watch?v=8HxgMaqUfeY
Поздрави на теб и твоите любими.
цитирайA po burzy spokój," След нощта идва ден, след бурята - затишие http://www.youtube.com/watch?v=8HxgMaqUfeY
Поздрави на теб и твоите любими.
но като казваш, няма да чета "Гълъбът". А ти защо да не опиташ така с навлеците в твоето пространство? Проблемът е, че обичат да им се обръща внимание и така... всичко все е объркано.
цитирайНедей го чети, ще си загубиш времето. А за навлеците - единствено в казармата не можех да се измъкна от тях, защото се налагаше да делим общо пространство :) Сега винаги можеш да се оттеглиш когато някои хора са ти неприятни. Никакво внимание за тях :)
цитирайразсъжденията ти.
Поздрави от далеч! :) И хубаво лято! :)
цитирайПоздрави от далеч! :) И хубаво лято! :)
Търсене
