Няма ни коктейлни чаши, ни трошачки за лед, мъдлъри, мерки за питиетата, отварачки...Ъъъ, това бар ли е, или гълъбарник. Давай да ходим да купуваме. Мента? Ами как без мента ще правиш мохито? Лайм? направих километричен списък и отидохме с Мони до Бургас. Ама това било скъпо, ама не може ли без другото, ама коктейлните чаши по 8 лв едната? Ако искаш наливай мартини в пластмасови чаши или в обикновени, рискуваш да станеш за смях в радиус от много километри. Ама иди се разправяй с Плюкин. Купихме половината от най-належащите неща, които за него бяха глупости, но си бяха най-нормални за вършене на работа. Кога ще обучавам момчетата на коктейли, като днес ви е черното парти? Когато можеш. То нали се сещате колко време оставаше. Като надойдоха хора..уж малко, а не седнахме изобщо. Друг е въпроса, че момчетата още нямаха техника, но се мъчеха да се справят. Мони и Домчил отидоха да спят, а на нас тримата ни оставиха бара. Доволно поръчки направихме, постоянно наливахме. Каса – Домчиловица беше купила 3 ковчежета в различни цветове. Та там ръгахме парите. Касови бележки – имахме апарат, но кой знае да работи с него? Работниците от строежа ли? За това се искаше време. Цени? Не знаем, ама има откъде да гледаш. Поне за част от тях де, другите не бяха обявени. Менютата сега се поръчвали. Имахме и много кадърна програма на тъч скрийн, която е свързана с касовия апарат и всеки си отчита по нея продажбите. Да, ама на тесен бар с 3-ма човека и 7-8 чакащи за питиета нали се сещате колко се ползваше програмата? А и нали се сещате, че никой не знаеше да работи с нея :) С две думи – illegal alien беше цялата история, барабар с нас, дето ни касови бележки издавахме, ни имахме трудови договори. Това да беше дошъл един инспектор, щеше да си изхаби кочана с глобите. Към 22 дойдоха на Домчил сестра му с разни техни авери, опънали палатки зад бара и идват. С влизането – давай 10 текили Хосе Куерво (по отношение на алкохола взимаха каквото им кажа, включително като изгъзици като Уорчестър сос и Ангостура битер.Естествено, казах им да вземат и синьо Кюрасао за любимата ми Синя Лагуна. ) Та 10 текили, бамнахме и ние по една. Да, ама Мони бил писал текилата 50 гр за 5 лв. А то кой пие по 50 гр текила на екс, трябва да си Дон Хуан. Да, ама вече им го бяхме начукали пряко и преносно, та платиха 50 лв и мацката се обади на брат си, да го пита защо сме ги били извъртели със сметката. Направихме доста пари от тях. Когато Мони, Домчил и Домчиловица дойдоха да ни сменят към 12, ние бяхме доста доволни, защото се очертаваше добър процент. Ама каквито сме си мисири, забравихме да засечем колко пари има в касата и колко са при пристигането на тримата и останахме само с написаното в тетрадката. А, Мони искаше всички продажби да се пишат в една тетрадка. Нали се сещате колко готино е да обслужваш клиент и след това да пишеш кой какво е взел. Като ти чакат 5 човека, няма как да стане. Обясних на Мони, че това е абсолютна глупост, че тетрадката е само за статистика, да гледа какво има в ковчежетата, а не кой какво пише. На другия ден го питам колко пари сме изкарали. Колко сте изкарали, при положение, че сте били само до 12? Ехоо, а Хосе Куервотата дето ги пи на Домчил сестринската компания? Ама в тетрадката не ги било пишело. Иди се разправяй, ама си замълча деба цицията. Не били спали цяла нощ, стояли до сутринта, всичко той го бил записал в тетрадката. Погледнах, верно само неговия почерк, което значи, че той е бил писар през цялото време. Казах на момчетата и те споделиха, че вече процедираме така – при свършване на смяната броим парите и си взимаме процента, че иначе не можеш да му хванеш края. Смени ли? Какви смени? Ако можеш да поспиш 5-6 часа, ще си цар. Смени нямаше, беше кой до кога се измори. Почивни дни? Не бяха на дневен ред :) Храна – сандвичи когато тъщата (а и ние) не сме много заети. Тоалетна – трябваше да ходиш 100 метра. Аз и двама колеги отново се счупихме да бачкаме в деня на откриването, застъпихме в 9, а Мони, Домчил и Домчиловица отидоха да спят, а на нас оставиха клиентите. Клиенти? Повечето от тях не бяха спали, а нали се сещате как може да не се спи и да се пие яко? С позволени и забранени стимуланти. И то се почнаха пиянски хиленици, простотии, абе въобще да бяхме отишли да обслужваме прасетата, повече уважение щяхме да получим. Хипер селяни със самочувствие са грозна гледка. Караха ме да им правя блъди мери на шотове, като умряха да се хилят как им го сипвах по чашите с една барова лъжица. Други пък започнаха да спорят как съм им бил налял по-малко в шотовете, било се разляло. Те с тия разширени зеници трябваше да виждат по-добре от мен, затова им дадох бутилката да си налеят сами, без да разливат по бара. Не успяха. От 9 до 18 бачкахме тримата, после останахме с единия колега, другите двама отидоха да дремнат по 4 часа и да ни сменят в 22, защото знаехме, че на Джулая няма да се спи. От 18 до 22 имаше доволно хора, които ние не можехме да обслужим. Да не говорим за отсервиране, просто не можеш да мръднеш. На всичкото отгоре усетих, че започват да ме болят коленето от ходене без почивка нон стоп. Колегата пък го заболели петите. Затова, когато трябваше да тръгваме в 02 и двамата охкахме като дядовци. Аз буквално изпитвах болки при ходене и се придвижвах с усилие, той също не изглеждаше по-добре. Казах му, да остане да си почива, само да ме закара до бара. Там щях да им предложа да остана да записвам в тетрадката, седнал на стол. На бара – лудница – към 100-150 човека имаше, парти голямо, няколко DJ, зад бара 5 човека, включително на Домчил сестрата. Предложих на Домчил да пиша, той само се изсмя и каза, че при толкова хора не записвали от дълго време и ме прати да се прибираме.
На другата сутрин застъпваме с колегата, та всички да отидат да спят. Още с виждането, Мони и Домчил ми казват, че били говорили с техни колеги и приятели, който били в този бизнес, по 3 % на човек на смяна било хипер много, вече било 5 % общо за цялата смяна и това било положението. Джулайското парти даде на алчните копелета криле и отвориха очи като паници за няколкото хиляди, които им се изсипаха, не бяха предполагали такъв успех. И им се видяло много да дадат на всеки по 30 лв на хиляда. Аз контрирах – при това положение, искам си моя един процент екстра за всички неща, които съм направил и въвел дотук? Какви неща, какво си направил? Ами то беше нужно да дойдете да видите как работя, а не да сме различни смени, тогава щеше да ви стане ясно. Заминаха си.
Най-тъжната песен, когато си на плажа без съмнение е „Няма бира”, а ние я пеехме на всеки клиент. Партито опразни бирените хладилници, а нови попълнение се чакаха незнайно кога. Че бива ли плажен бар без бира, ха ха. На нас не ни беше обаче до смях. Дребни? Няма. Обаждам се на Мони и Домчил – вижте какво, изскачайте с дребни, защото бара спира да работи, ще закача табела – аз няма да се правя тук на циганин, да изскачам с „нямам да ви върна” на хората и те да си мислят как искам да ги изпързалям. Ама как бара спира да работи? Добре, че беше един циганин на паркинга, та 2-3 пъти му обирах стотинките. След 5-та поредна кошмарна нощ и спане от няколко часа, нещото, което ми прищраква когато видя явни несправедливости и този път си беше на мястото. Викам на колегата – аз що им не еба майката? Просто изчаквам единия от двамата, взимам парите и да си гледат работата, аз няма да хабя нерви и време, да им оправям работите, нищо не е както трябва, сменили най-продавания ни продукт – ментата – с някаква друга, която не става за пиене и клиентите се оплакват и това е само върха на айсберга. И оттам го дадох на УВО, вече взел решение. САЩ не преговарят с терористи, така и аз не преговарям с путьовци, дето ще менят условията без предупреждение. Добри пари изкарвахме, единия от дните прибрах към 50 лв с бакшиша, без да броим евентуални 10 от минималната заплата, договор за която още не бяхме подписали. И на всичко отгоре ще ни разправят, че много сме мрънкали (то хич нямаше за какво), че сме спали най-много( Домчиле, ние не употребяваме стимуланти) и други дребнавщини. Дойде Домчил – давай сега да видим оборота, дай на мен процента, дай на колегата. Така – 2 дни на строежа за мен са 60 лв, за колегата – 10=300. А за оная вечер със сестра ти, дето си прибрахте парите и ни вопъл, ни стон? Давай и тях. Вече с всичките си пари в джоба го питах какво смята да прави лятото , като имах предвид дали той ще е тук, или ще трябва да се разправяме с Мони, за който Домчил усетил, че щипе от оборота. Мони предимно ще е тук. След това Домчил започна да ми развива някакви теории, как не съм бил за това място, как това не била моята среда, като сигурно се надяваше да се откажа от екстра процента си, да спра да мрънкам и да започна да правя като кученце това, което ми кажат. При което аз само се съгласявах и казвах – да, според мен също е така :) Попитах го дали оценява факта, че никой от нас 4-та не е пипнал и цент от парите в касата и друг на наше място щеше да краде „и с гъза си” (по думите на един култов селянин). Да, имал ни доверие. Хем ни има доверие, пък разправя – аз сега трябва да видя какво има в склада, какво е останало, дали съвпадат нещата. Хаха – знаеш ли за едно такова нещо, приемно-предавателен протокол му викат. Аз да съм подписвал такова нещо? Замълча си. Започна с изтърканата вече приказка на пишман бг работодателите, как имал много разходи покрай бара, как имало да плаща данъци. При което аз го попитах какъв данък, печалба ли? Да, данък печалба. А нали ви споменах първоначално колко касови бележки издадохме? Тук окончателно ми се затвърди мнението за тези хиени. Само ги питах дали ще имат нужда от мен днес, защото не са си намерили човек, последен пристъп на лоялност от моя страна, все пак техни познати ме бяха препоръчали. Не, ще се оправим и без теб. Екстра – обадих се на един приятел, идваш ли да ме вземеш, идвам. Простих се с колегите, обадих се на Мони, който е култов лицемер и даже дойде да си кажем чао лично и отпраших с това приятелче. После с него бяхме на Иракли, направихме лудо пътуване до София, както си трябва.
Прибрах си се у нас, разказвайки с много смях на моито близки и приятели какво е станало. Вече 5 страници съм изписал, а пропуснах такива култови подробности и мохабети, как първоначално искали да настанят колегите в едно бунгало с 6 легла, на което пишело Амбулатория, за огромните паяци в тоалетната с надпис Манипулационна и прочее простотии, дето са ни държали будни поне няколко часа след работа, то беше як хилеж, толкова не съм се смял отдавна. Да, но както казва Мони „аз не съм чул някой да предлага по-добри условия” :)
Седях си у нас близо седмица като наваксвах с бира с приятелите, ходих на концерти. И както всички истории си имат добър край, тази също има – една сутрин ми писа една приказна героиня, Шехеразада. Била се зарадвала когато сме си говорели за живота и ме попита дали искам да правим заедно приказки. При което аз нямаше как да откажа. Та сега правим приказки заедно. Да не си мислите, че е лесна работа? Не, трябва да уточните всички подробности, какво, как, къде, приказка се сътворява с много мисъл, но и с късмет. Но аз съм оптимист за успеха на начинанието.
Ей, ама на онези мисири им показах откъде съм, а?
