Никой не искаше да дойде с мен. Но пък аз съм свикнал и обикновено това ми разваля само възможността да споделя усещането с някой близък човек, но не и моето настроение. Затова просто се изстрелях от къщата сам и хванах метрото. Добрата новина беше, че бях подранил достатъчно за да мога да се огледам за някоя и друга бира. Лошата – че нямаха Окочим. Не знам дали съм ви споменавал за лютата полска бира Окочим, 7% алкохол, много плътна, абе почти като полски Гинес. „Ливнеш една-две оки и тука ли си – там стой” Както писах на една приятелка – веднъж опитал Окочим и после другите бири ти се струват като водица с техните 4+% - все едно си любил опитна жена и после попадаш на девственица (не че и те си нямат чар, но просто са друга бира). Най-близкото, което можех да взема беше Бъд, 4.8%. Изпих я скорострелно и се понесох към театъра.

Мъглата вътре и приглушеното осветление придаваха допълнителен мистицизъм. Огледах се – побелели коси навсякъде. Помислих си, че сигурно съм най-младият човек тук, но после се успокоих, виждайки една жена, която беше дошла с децата си. Същата не спря да се усмихва на всички песни и да се радва, сякаш беше на среща със скъп човек (а защо пък всъщност да не беше). Една от най-приятните гледки, които някога съм виждал на концерти.

Подгряващ беше Стив Роджърс. Абсолютно сам дойде, с 3 китари, бутилка вода и лава лампа J Тактуваше си с крак  - абе one man army си беше. Приятна музика прави, макар и със стандартно (поне за мен) звучене. Иначе много романтично, влюбено, летящо чувство дава този човек. Леко се вдаваше в мистика и свързаност на нещата във вселената, но лошо няма, щом го вдъхновява. Вдъхнови и мен и голяма част от публиката. Дано и на вас хареса.

Но звездите бяха други. Изскочиха скромно, вметнаха няколко шеги към публиката и започнаха. Вокала на вид е нещо средно между Уди Алън и Фил Колинс. А как започнаха…забравяш, че си в театър, сякаш бях на някаква сбирка на клуб, на съзаклятници, толкова рафинирано беше всичко, като осцилоскоп вдигаха и сваляха публиката, имаше и фолк и рок и прогресив и акустик и лъжици и какво ли още не. Оказа се, че са били много известни навремето в UK, но не са се възгордяли и дори и в момента вирят пред 100 човека публика, при положение, че са участвали в Top of the pops и щом даже Зукеро и Куин им правят кавър на една песен, можете да си представите какво беше.

Както казах после на Боряна – това са най-ползотворно похарчените 15 паунда откакто дойдох тук (е, чичо Джак също си заслужаваше 15-те, ама беше по-скоро приятно, не ползотворно. Поне не и за Боряна на сутринта)

P.S. Чух Stackridge преди години и много харесах няколко песни, една от които е може би най-лежерната песен,която съм чувал. В началото споменах за "случайните срещи". Е, концерта беше в театърче, покрай което минавах всеки ден за работа :)

https://www.youtube.com/watch?v=Pe_GUseMRmg - за съжаление не я изпълниха. Но какво от това - бисерите понякога изглеждат като обикновени камъчета, само трябва да изтриеш прахта. 

 https://www.youtube.com/watch?v=YXJ4dccoC0w

https://www.youtube.com/watch?v=UOqXy64-hTw

https://www.youtube.com/watch?v=tYNglxWRLvk

https://www.youtube.com/watch?v=kJoRsrXZ8c8

P.S.S. - А блог.бг да вземат да си сменят не сърцето, ами да си оправят грешките, защото за пореден път ми показва "невалиден адрес на клипа", при положение, че го слушам и гледам в момента.. Царя дава, пъдаря не дава...

P.S.S.S - Благодарение на goby3 проблема с клиповете е разгадан :)