Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2015 19:47 - От тениска до мечта или как за първи път разбрах, че съм в Лондон
Автор: him Категория: Музика   
Прочетен: 2862 Коментари: 1 Гласове:
3



 Всичко тръгна съвсем неочаквано и се разви в посока движението на торнадо – кой може да предскаже накъде ще се насочи? Пиенето не водело до нищо хубаво ли? Понякога ме избива да тормозя приятели и познати по фейсбук в зависимост кой е на линия по това време.Имахме разговор с една позната.

Тя: “ не пия алкохол от доста време и горещо го препоръчвам

Аз: „Пия алкохол от доста време и горещо го препоръчвам - толкова приятни моменти, разговори, откровения е имало, че не можеш да си представиш.

Но както казват класиците „сития на жадния не вярва“ (ъъ, исках да кажа нещо съвсем друго, но ще оставя грешката). Заговорих един приятел, който се беше снимал с тениска на една група на античния театър в Пловдив. От дума на дума се зачудих дали въпросната група ще прави концерт в Лондон. Като отворих сайта с билетите щях да почина: Дейвид Гилмор имаше 5 (пет) концерта в Ройъл Албърт Хол, четвъртък, петък и събота и още две дати през октомври. Аз се напих и започнах да притеснявам хората във вторник. С жажда на удавник (ама на пиян удавник, дето търси вода в 4 сутринта) се разчовърках в сайта – билети няма. Добре, я да видим в други сайтове. Най-евтините билети бяха от 200 паунда. Гилмор ми е най-любимия китарист и бях доволно подпийнал, но 200 паунда ми се видяха доста, с тези пари можех да купя хладилник на майка. Заболя ме сърцето, но преглътнах горчивия хап. Като последна надежда отворих сайта на Ройъл Албърт Хол, поне да видя как изглежда отвътре. Кликнах на концерта на Гилмор и какво да видя – в галерията до покрива имало 3 свободни места! 70 паунда! Бегом за картата. Само дето не си счупих краката. Представях си как още поне 10 човека тичат към портфейлите си в момента. Набрах трескаво цифрите и след малко получих мейл – поздравления. Билета ми щял да бъде на касата, да съм отишъл да си го взема. Не можах да повярвам. Петъка бях на работа вечерта, но изкарах само половината смяна и помолих да ме пуснат, уж, че съм с разстройство. Исках да се добера до залата колкото можеше по-бързо. Преди това пих само една бира, хем да съм леко замаян, но в достатъчно съзнание, че да помня концерта. Толкова нереално ми се случи всичко, че си бях казал, че докато не започне концерта няма да повярвам, че това ми се случва. Очаквах я да не могат да ми намерят билета, я да стане нещо друго. Даже мислено бях започнал да си подготвям реч как са ми разбили детските мечти, как са ми взели близалката и как са ме ограбили откъм емоции, щях да поискам да се видя с директора и т.н. Хм, нищо подобно не стана – наредих се на касата, като дойде моят ред жената просто ми подаде билета! След всичкото това бързане трябваше да изпуша една цигара и после се понесох по стълбите. Намерих се под покрива в една галерия за правостоящи, тераси с парапет. Докато обикалях гледам едно пространство между две колони. Викам си „тук ще е“. Имах една бутилка с вода, която използвах много предпазливо, сакън да не ми се доходи до тоалетна и някой друг да заеме мястото ми. Бира да си купя – абсурд. Нали трябваше да се пусна от парапета. Изобщо така го бях хванал този парапет, та се чувствах като котка, която дърпат да ходи на баня. И с топ не можеха да ме помръднат. Осветлението беше приглушено, дима допълнително правеше обстановката мистична. И след множество ръкопляскания се появиха Гилмор и компания и засвириха…

Всяка нота, всеки звук, всеки стон се чуваше. Категорично концерта с най-добро озвучаване. Само с първите акорди на някоя песен публиката я разпознаваше и започваше да ръкопляска. Концерта беше перфектен баланс между новия му албум и песните на Пинк Флойд. В Библията се казва „последните ще станат първи“. Ние в галерията бяхме правостоящи и с най-евтините билети. Бил съм на концерт като ме задължиха да седя през цялото време и щях да се побъркам. Все едно да миришеш роза през противогаз. Не става. Отгоре виждах как хората се мъчат да танцуват на столовете си, докато в галерията всичко беше позволено. Накрая хората просто не издържаха и се скупчиха около сцената. Да описвам всяка песен мисля няма да ми стигнат изразните средства. За съжаление (или за радост) думите и звуците просто са отделни категории.

 






Гласувай:
3



Предишен постинг

1. shining - Браво!
13.10.2015 11:19
Лека благородна завист ме обзе...:) Но ще компенсирам някак с Brit Floyd през ноември в София.Е,не е същото,ама пак не е за изпускане. Поздрави,интересно ми беше да прочета това споделяне от...галерията. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: him
Категория: Изкуство
Прочетен: 414408
Постинги: 153
Коментари: 436
Гласове: 3300
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930