Сърцето пак полита,

Към непознати висини

Дали ще може то да се надигне

При все отровните стрели?

 

Дали отново

Страстта като изпепелено цвете ще повехне

Или на повърхността ще се задържи

Това май в повечето случаи пак зависи

От чифт нежни очи.

 

От лекото присъствие на дух

Опиянявам се аз пак и пак

И чакам поредния залез

Дори и след него да пада мрак

 

Да пада, да става каквото си ще

Аз пак ще се хвърля в огнена бездна от страсти

Която ще мисля за тихо море

Хубав стих си написал!
А песента ми е толкова любима и се радвам, че в началото на май имах шанса да я чуя и на живо при гостуването на поляците в София. :))

Гррр, защо не ме предупреди, както те бях помолил? Щях и ръка да хвърля и всичко и да дойда :)